Сред дърветата

by **Кристен Бел** Нед Юни 12, 2011 2:48 pm

Демони. Ненавиждах ги тези гадни и подли същества. Исках да си отмъстя за всичко, което са причинили на всеки пострадал от тях. Независимо дали са убили семейството му или някой приятел, близък и така нататък. Просто исках да ги изтребя до един и да се знае, че повече няма да нараняват никой.
Бях чувала какво се говори за мен в Рая. Говори се, че съм се обърнала към Ада и демоните, защото така се бия яростно и за отмъщението. Но точно това ме правеше силна и затова винаги бях първия им избор в която и да е война. Нека си говореха каквото искат, но аз никога няма да бъда като онези създания.
Отново трябваше да унищожа някой висш демон. Проследих го до тази част на Евърглейдс. И сега започваше битката. биехме се доста ожесточено и имаше кръв, но важното беше, че щях да победя. Нямаше да се дам на този подземен червей да ме победи.
- Ами сега? - каза ми той, притискайки ме към едно от дърветата.
Аз подадох единия си крак между неговите и го спънах. След това и двамата изчезнахме. Появихме се някъде извисени във въздуха, биейки се. След това отново изчезнахме и се озовахме на земята. Извих му ръката и го бутнах на земята. Седнах отгоре му и му забих силен юмрук в лицето.
- Ами сега? - повторих нарочно въпроса му и тогава той се обърна отгоре ми.
Хвана ме за ръцете и едвам го одържах. Ударих ръцете му една в друга и отново се намерих отгоре му. Забих кола с който се опитваше да ме убия и го забих в ребрата му. След това само го докоснах с двата си пръста на челото и той започна да се гърчи от болка. След секунди се изпари.
Станах от мъртвото му тяло и се изтупах. Дрехите ми за нищо не ставаха и бях готова да си тръгна, когато чух нечий стъпки наблизо.

by **Ардел Сейнт Луис** Пон Юни 13, 2011 12:36 pm

Мразех, когато ангелите си правеха купоните на нашата земя. Създаваха такъв хаос, че хората започваха да говорят, а хорските приказки далеч не бяха от най-добрите ми приятели. Трябваше да съм невидима, скрита в сенките и защитаваща тези, които трябваше да бъдат защитени, независимо дали го заслужаваха или не. Защото това беше, което правех аз.

Което трябваше да правя аз, защото за друго не съм годна. Бях емоционален далтонист и изобщо не ми пукаше дали щях да умра, забърквайки се в битка между ангел и демон или щях да се натровя с бисквити и да пукна. И не, не ми пукаше не защото проклятието нямаше да ми позволи да умра, а просто защото беше невъзможно да ми пука. Макар че ангелът победи (бях се скрила зад храстите и ги следях, притискайки пушката с патрони, създадени по древна рецепта за убийства на ангели и демони), а аз бях дошла за демона, все пак реших да го очистя. Той беше на моята земя и трябваше да го премахна, преди да беше създал още хаос.

Точно когато демонът се изпари, аз излязох от храстите, преметнала през рамо една чанта, дъвчеща дъвка, с големи слънчеви очила на лицето и насочена напред към ангела пушка.

- Последни думи? - извих въпросително вежда и изплюх дъвката. - Не че има значение, но съм длъжна да попитам.

by **Кристен Бел** Пон Юни 13, 2011 2:41 pm

Знаех, че някой ме наблюдава. Беше наблизо, но бях прекалено заета с убиването на демона, за да усетя къде точно се намира човека, който не следи и дали е човек изобщо. И ето, че изведнъж зад храстите излезе едно момиче с пушка в ръката. Насочи пистолета към мен, а аз само я загледах. Все още не можех да разбера защо ловците бяха срещу ангелите. Сякаш не мислеха за демони, а ние нямахме нищо общо с онези твари. Ние ги изтребвахме и правихме живота на хората по - поносим, а те сочеха оръжия срещу нас и не убиваха. Мислех, че това никога няма да го кажа, но явно нямаха разум в главата си.
Стоях така без да мърдам и да издавам никакви емоции, които да се изпишат на лицето ми.
- Наистина не искаш да го правиш. - казах аз, обръщайки се към момичето с празния ми поглед.

by **Ардел Сейнт Луис** Пон Юни 13, 2011 7:39 pm

- О - казах просто. - Не бъди толкова сигурна.

И изпразних един куршум в рамото ѝ. Това нямаше да я убие, но щеше да я заболи. Но като че ли за нея това нямаше значение, защото си мислеше, че може да ме убие само с едно щракване на пръстите, но не беше познала. В този случай трябваше да благодаря на пра-пра-пра-прабаба ми, която е ядосала онази циганка, която пък в яда си беше прокълната нашат кръвна линия. Сега просто... не можех да умра.

- Добър стрелец съм - казах ѝ и се приближих с няколко крачки напред. - Дори със затворени очи мога да ти отнеса черепа... - свих устни. - Или поне това, което ти служи за череп. Но да не се отклоняваме от темата - вдигнах отново пушката към ангела. - Можем да го направим по лесния начин, или по трудния. Ти избираш, аз съм без претенции.

"И в единия, и в другия случай просто съм родена шампион."

Когато нямаш какво да губиш, животът ти изглежда като стар ням немски филм на ужасите с ужасно озвучение. Но в моят случай животът ми беше един доста добре направен "Носферату".

by **Кристен Бел** Вто Юни 14, 2011 5:40 pm

Усмихнах се. Махнах само с ръка и пушката 'и веднага дойде в моите ръце. не исках да я убивам. Нямах никакво такова намерение. Ние ги пазехме от демоните, а не го убивахме. Само не мога да разбера защо ни нападаха, като ние бяхме тези, които ги пазеха от същински Ад на земята, когато Луцифер, Самаел и Велзуви управляваха всичко. Това никога обаче не трябваше да се случва, защото тежко и горко им на хората.
- Не разбираш ли, че ако не сме ние, ангелите и всички същества от Рая, вие хората сте погубени? Или си мислете, че можете да победите принцовете на Ада? Това не е никаква игра. Вместо да насочиш тази пушка към демоните и да унищожиш малко, ти скочиш пушката към мен, опитвайки се да ме убиеш. Не си ли малко нахална? - казах аз най - спокойно и след секунди пушката падна на земята и цялата се разглоби.
Едва ли някой щеше да успее за няколко часа да я сглоби, имайки се на предвид, че всички части се разпиляха по земята. Погледнах към рамото ми а оттам падна куршума и раната моментално зарасна. Обърнах поглед към момичето срещу мен.

by **Ардел Сейнт Луис** Вто Юни 14, 2011 7:43 pm

Изслушах внимателно цялото ѝ обяснение и колкото и да ми се искаше да мисля обратното, просто не можеш. Всичките тези години бях учена да убивам всичко, което спада към графата "свръхестествено" - от полтъргайсти до ангели, от върколаци до богове. И просто не можех толкова лесно да променя възгледите си. Ангелите и демоните бяха виновни за хаоса на земята, а виновните винаги си плащат.

- Може да съм нахална - свих безразлично рамене и се приближих, заставайки точно да разглобената до най-малката частичка пушка. - Може и да не съм... Но тази пушка ми струваше един куршум в рамото от покер...!

Ето колко ми бяха притесненията.

- Освен това, фактът, че вие ни защитавате от демоните, не е напълно верен - заключих аз. - Ние сами се защитаваме от всичко, другите просто ни пречат.

С бързо и ловко движение извадих камата, затъкмена на кръста ми, ударих силно коляно в корема на ангела и го намушках в гърба. С това сигурно си изпросих лишаване от възможността да ходя, или дори смърт, но не ми пукаше. Адът и Раят вече бяха на земята и щяха да опустошат всичко сред отношенията си. Не можех да стоя със скръстени ръце, при положение че можех да направя нещо.

И то беше - просто да не умирам.

- Адиос, слънчице - ритнах я така, че тя залитна назад, а аз извадих една дървена пръчка от чантата си и я насочих към русата.

by **Кристен Бел** Сря Юни 15, 2011 7:13 pm

Паднах на земята, защото наистина ме заболя. Тогава тя насочи дървена пръчка към мен и беше готова да я забие в сърцето ми, но я спрях. Хванах ръцете 'и, с които държеше пръчка и я спрях. Изритах я в корема и ударих ръцете 'и в коленете ми. Тя изпусна пръчката и аз я взех. Забих я в рамото 'и. Можеше да бях ангел, но чувствах всичко. не бях като демоните - безчувствена и да ми е безразлично. Извадих камата от гърба си. Хванах се за корема. Няколко секунди след това се чувствах идеално. Раната беше зараснала, а коремът не ме боли. Погледнах към момичето. Мислеше се за много силна и това щеше да се промени след малко. Обещавах 'и го. Колкото и да не ми се искаше да наранявам друго същество, освен демон, тя си го просеше. Исках само да 'и покажа, че съм по - силна от нея и не трябваше да прави такива неща, защото щеше да попадне на някой по - безмилостен ангел или демон и щеше да загине.
За част от секундата се намерих точно пред нея. Забих 'и един юмрук в лицето и след това в корема. Свих колене и ги вдигнах, удряйки главата на момичето в тях. Минах бързо зад нея и я изритах в краката, като момичето падна на земята. Извих ръката 'и напред. Момичето се сдържа да не извика. Бутнах я и легна цялата на земята. Сложих стъпалото си на брата 'и и казах:

- Повече НИКОГА не прави това. - натиснах малко с крака и след това отпуснах.

Оставих я сама да се изправи, стига да можеше. Нямаше да я убивам. Не можех и не искам. Не можеш по простата причина, че това ни беше забранено. И не исках да наранявам още повече или убивам друго същество.

by **Ардел Сейнт Луис** Сря Юни 15, 2011 8:10 pm

Усещах вкус на кръв в устата си и можех да кажа, че носът ми сигурно беше добил някаква по-странна форма, а устните ми се бяха оцветили в червено; лежах на земята неподвижно, а всичко ме болеше и сигурно имах доста счупени кости. "Пръчката", която бях извадила от чантата и за чието истинско предназначение ангелът явно не се беше досетил, все още стърчеше от рамото ми.

По устните ми се разля усмивка и аз се засмях.

- О, Господи! - възкликнах и се изправих на лакти, издърпвайки пръчката от рамото ми. Как болеше само... Но съм била и по-добре. Стиснах зъби, устоявайки на болката, а усмивката не слизаше от устните ми. Погледнах към ангела. - Тати не ти ли е казал да не си играеш с ловци?

Размахах небрежно пръчката, сякаш беше нещо най-обикновено.

- Особено с ловци, които са достатъчно хитри, за да изиграят ангел и да му свият магическата пръчица.

С много усилия се изправих на крака и отметнах един полепнал по лицето ми тъмен кичур коса. В действителност пръчката, която държах, изглеждаше безполезна и нищожна на пръв поглед, но всъщност беше жезъл за материализиране на желания, създаден от древноегипетски жрец. За такова нещо археолозите и търговците на окултни предмети убиват човек, а аз го държах в ръцете си. Така че...

- ... Ще правя каквото си поискам, когато си поискам.

След тези думи си намислих желание и около ангела пламна огнен кръг, а пламъците горяха толкова силно, че стигаха чак до раменете на момичето.

by Sponsored content

Сред дърветата

Сред дърветата

Re: Сред дърветата

Re: Сред дърветата

Re: Сред дърветата

Re: Сред дърветата

Re: Сред дърветата

Re: Сред дърветата

Re: Сред дърветата

Re: Сред дърветата

Re: Сред дърветата