Giardini Pubblici Indro Montanelli

Веднага щом се прибрах се изкъпах и след това се облякох.Взех талисмана.Определено,ако срещна отново онзи ловец ще си изпоти.Беше някъде към осем часът.С купувачът трябваше да се чакаме в парка.Бързо пристигнах,а след 20 минути и той.Дадох му това,което иска,а той ми даде едно куфарче.Отворих го,а то беше пълно с пари.Самодоволната ми усмивка се плъзна по лицето ми.След това той си тръгна.Всъщност не ми се прибираше за това реших да постоя малко.Седнах на една пейка,извадих телефона си и започнах да си ръчкам нещо по него.

П.П. Става ли по - късно да продължим РП-но,че съм на даскало ;дд

Изведнъж телефона ми иззвъня.Вдигнах го и казах:
- Кажи.. - Въздъхнах и огледах наоколо.
Беше купувач.Искаше някаква кама,но била красива и масивна, за да е кама.Била някъде скрита в някаква статуя в парка.Усмихнах се самодоволно и казах:
- Имаш късмет!Точно там съм.Ще я имаш! - Казах и затворих.Започнах да оглеждам статуите,но никъде не я намирах.Започвах да се ядосвам.Изведнъж видях някакво момче да претърсва статуя.От далече си личеше,че се занимава с същия бизнес като мен,но нямаше да му позволя да я вземе.Не и при толкова пари!Той взе някаква кутийка зад статуята.Там сигурно беше камата.Извадих пистолета си.Застанах зад него,като опрях пистолета в главата му и казах:
- По - добре ми дай кутията,ако не искаш да се сбогуваш с живота си!

Той каза,че не ми стиска.Погледнах го и тръгнах да казвам нещо,но той изрита пистолета,след това хвана едната ми ръка,която беше насочена към него и я изви така,че да застана с гръб към него.После хвана и другата ми ръка и ги стисна силно.Идеше ми да изпищя от болка,но се сдържах.Усетих как шептеше в ухото ми,че не е трябвало да насочвам пистолета към него.Мразел ги.След това се наведе и взе пистолета.Обърнах се колкото ми бе възможно да се обърна и видях как разтопи пистолета.Ококорих се и казах:
- Мамка му. - След няколко секунди,докато се осъзнах,бързо взех
ножът,който беше в задния ми джоб.Измъкнах се от хватката му,като направих лек разрез на ръката му.Обърнах се и видях леки искри.Подсмихнах се и казах:
- От кога демоните станаха търговци на окултни предмети? - Повдигнах вежда и допълних:
- Мислех,че правите сделки само по кръстопътищата.. - Засмях се леко.

Погледнах го и казах:
- Хмм..не,не мисля. - Усмихнах се самодоволно.Определено щях да имам тази кама!Той ме попита,защо не хвана пътя за към нас.Знаела съм,че не мога да го победя.Приближих се бавно към него,като държах ножа здраво.Погледнах га и казах:
- Съжалявам,но това няма да стане! - Усмихнах се леко и присвих очи.Преди да се усети извадих едно малко шишенце със светена вода,като излях малко върху него.Направих кръг със сол и бързо взех кутията от ръцете му и започнах да тичам напред с всички сили.Знаех,че това ще го забави,но беше прекалено ветровито и солта щеше да се разнесе по земята и той със сигурност беше да бъде ядосан!Стигнах бързо колата си,като бързо скрих кутийката.

Тъкмо щях да се кача в колата,но той бързо се появи и ме хвана,като ме избута от колата.Мушна се и започва да претърсва колата,а докато той я претърсваше това беше моя шанс да избягам.Е какво толкова щях да си взема нова,пък й там имаше само два пистолета.Повечето неща бяха във вкъщи..Тъкмо тръгнах да бягам,като чух ''много лошо'' и изведнъж около мен се образува огнен кръг.Спрях се.Леко тръгнах да го прескачам,но когато тръгнех към него той се осили.Единствения начин е да прескоча кръгът и да стана на фламбе.Обърнах се към него,като го погледнах злобно.Трябваше да измисля,как да се измъкна от този капан!

- Определено не ми е приятно! - Погледнах го злобно.После каза,че така им е на тях,когато ние ловците ги затваряме.Можело да се каже,че официално съм демон.Ох,така мразех тези същества!Само да ме пусне щях да го пратя отново от там където е дошъл.После каза,че съм му изгубила остатъчно от времето му.Бил ме оставил да се мъча в този кръг, но бил толкова мил.Обърна се към колата и тя се запали.Устата ми още малко щеше да зяпне.Изведнъж той изчезна,а след като се обърнах видях,че беше на доста голяма разстояние.Вдигнах рамене и казах:
- Оу..я стига!! Това е кола за двайсе бона! - Обърнах се към колата,като видях,че скоро щеше да избухне.

Той се провикна и каза,че камата била за шестнадесет бона.Засмях се и се провикнах:
- Моят купувач щеше да ми даде двайсе и пет бона. - Погледнах към колата.Изведнъж тя избухна.Свих се на земята,като вратата от колата ме прикриваше.Щом огъня малко поотихна бутнах вратата,като бавно се изправих и казах:
- Само толкова ли можеш малък кучи сине! - Изкрещях,като видях,че се приближава към мен.Изведнъж се сетих за парите.Ококорих се и казах тихо:
- Деветдесетте ми бона!
Трябваше да изляза от този кръг и да ги скрия преди той да узнае за тях и най - вероятно да ми ги вземе.

По - дяволито чу за парите!Той се приближи към мен,а аз го погледна.Погледнах за момент надолу,като забелязах,че имаше няколко метални части в корема ми и бързо ги извадих,като изби силна струя кръв.Той ме попита да не би да крия деветдесет бона.Сложих ръка на раните си и казах:
- Да,в банката. - Подсмихнах се и го погледнах.
Е в банка имах много повече,но не възнамерявах да ми казвам.

Погледнах го проницателно и казах:
- Казах ти,в банката са. - Въздъхнах и го погледнах.
Беше хубав,но това нямаше да ме спре да го убия.Само да изляза от този кръг и щях да го убия.Трябваше някак да погася огъня.После ме попита да не някъде из останките.Погледнах го и казах:
- Идиот..как ще са в кола?Ако бяха бяха да изгорят! - Сложих ръце на ханша и го погледнах,а след това казах:
- Сега ще ме пуснеш ли? - Повдигнах вежда.

Той отиде към една от останките на една от вратите.Като извади един черен куфар.Той каза да кажа чао на парите.Щели да се срещнем и някой друг път.Усмихнах се дяволито.Всъщност това беше празен куфар от вътре подплатен с кадифе.Щеше да ми е много интересно да видя физиономията му,когато го отвори!Щом огъня изчезна бързо се втурнах към пейката, на който седях преди половин час.Куфарът си беше там..Определено щях да чакам следващата ни среща и щях да го пратя том от където е дошъл!Огледах се наоколо,а след това бързо излязох от парка.