Caffe' Miani S.R.L.

by **lie to me** Пон Юни 13, 2011 4:20 pm

След днешната случка трябваше да поправя колата. Не изглеждаше толкова зле... като изключим стъклото и одраната боя. И въпреки че не бе много, реших първо да пийна нещо и тогава да се залавям за работа. Нямаше да ми отнеме повече от... 1-2 часа. Боята си отнемаше време за жалост. Можеше и да пробвам някой друг цвят. Нещо по-тъмно може би.
Първото място, което видях по пътя си, изглеждаше приятно. Имаше доста хора, но това няма значение, защото намерих маса в ъгъла. Взех си едно силно кафе и се загледах навън.

by **Brooke Davis** Пон Юни 13, 2011 4:31 pm

Излязох малко от подземния свят, оставайки нещата на Самаел и другият, на който нямаше да споменавам името, защото много ме нервира. Поне днес наистина много ме нервира. Винаги се държи що годе добре с нас, но днес нещо явно му беше избило и започна да не дразни. Много мразех някой да се заяжда с мен, но си бях кротка и нищо не направих. Най - накрая се реших да изляза, защото не издържах на тези викове долу.
Реших да се поразходя из минало. Имах настроението да напазарувам от модната столица на Италия днес. И без това нямаше какво друго да правя, освен да унищожавам ангели и всичко останало по пътя си. Но това оставих на дразнещия ме и Самаел. Днес нека те да унищожаваха наред. Беше ми нещо като почивен ден.
Минах през почти всички възможни магазини и напазарувах много неща. Като започнем от гривни, гердани и всякакви украшения и стигнем до елегантните рокли. След около няколко часа бях изморена и с много чанти в ръце. Телепортирах се в жилището ми тук, в Милано и оставих всички покупки. Преоблякох се с нова рокля и реших да мина през кафенетата и да отпочина малко. Първото заведение, което срещнаха очите ми, бе това. Запътих се натам и отворих вратата, която издаде скърцащ звук. Някой трябваше да я смаже. Погледнах навътре и видях, че почти всичко беше заето. Само една маса в ъгъла за беше свободна. Така де, само един човек седеше там и имаше място за още един. Запътих се натам и стигнах масата.
- Свободно ли е? - попитах аз мъжът, седящ на масата.

by **lie to me** Пон Юни 13, 2011 5:10 pm

Дръпнах хвърленото яке от стола.
- Да, разбира се. - усмихнах се на момичето и сложих якето на гърба на стола си.
След малко дойде сервитьорката, която взе поръчката. Аз се загледах в собственото си кафе. Беше хубаво, признавам. Въпреки че главата не спираше да ме боли, поради някаква неясна за мен причина, успях да установя, че ми харесва. Трябваше да запомня това място за бъдеще. И тъй иначе все се чудех къде да отида на закуска и попринцип хапвах нещо на крак. Просто защото нямах време да търся места за хранене. А и не бях от най-претенциозните по това отношение, така че за мен нямаше голямо значение. Освен кафето. То трябваше да ми хареса, иначе денят ми се объркваше. Целият! Не знам дали бяха законите на Мърфи или друго нещо, но винаги ставаше така. Когато си ядосан още от сутринта се проваля и остатъка от денят ти. Има и случаи когато това не е така, защото нещо или някой може да е повдигнал настроението ти, но това се случва много, ама много рядко.
След малко донесоха кафето на момичето. Беше ми някак си странно така да стоя срещу някой без да кажа каквото и да било и затова започнах простичко...
- Кафето тук е много хубаво.
Мразех мълчанието, какво друго можех да направя?!
- Аз съм Каял. - подадох ръката си, за да се здрависаме.

by **Brooke Davis** Пон Юни 13, 2011 5:27 pm

Седнах на стола срещу мъжът и си поръчах кафе. След няколко минути мъртвешка тишина, сервитьорката донесе кафето ми. Опитах го и наистина беше много добре. От сега нататък тук щях да идвам след натоварен ден, като днешния и щях да си поръчвам от това кафе. Ако трябваше, щях да се телепортирам до Милано само за това кафе, но щях да го направя. Усмихнах се и се обърнах към мъжът до мен.
- Да, наистина е добро. Вече знам от къде ще си взимам кафе всяка сутрин. - казах и се усмихнах.
- Аз съм Каял. - той си подаде ръката, за да се здрависаме.
По принцип не се здрависвам, защото винаги се обаждаше една от многобройните ми сили и узнавах нещо за този, който съм докоснала. След това имах ужасно главоболие, защото не всеки имаше приятно минало и всичко, което е преживял го усещах. Но сега щях да направя изключение, защото бях в добро настроение след обикалянето на Милано.
Подадох си и аз ръката и се здрависахме.
- Приятно ми е. Аз съм Лу.. - бях готова да кажа истинското си има, което беше ужасно.
Все още бях бясна на Бог и за името, което ми беше дал. Как можеше да даде да момиче едно момчешко име. И да имаше поне някакъв смисъл в него. Така де, имало е смисъл, когато съм била ангел. Тогава разбирам да съм ''носела светлината'', но сега изобщо не е така. Ама изобщо. И представи си да кажеш на някой, че се имаш име на момче, а си момиче. И то какво име на момче. Най - вероятно щяха да помислят, или че се шегуваш, или че родителите ти са пълни кукута, за да те кръстят така. И Бог си беше такъв.
- Брук Дейвис. - представих се и разбърках кафето си. - Кайл от тук ли си?

by **lie to me** Пон Юни 13, 2011 5:57 pm

По едно време ми се стори, че иска да каже нещо друго за името си, но бързо каза другото. Лу... Е, всеки си има някакво минало. И май бе по-добре да не се бъркам в това на другите. Имах този навик. Винаги трябваше да разнищвам, да търся, да догатвам и най-досадното - да питам. Но този път щях да си замълча.
Познавах момиче на име Брук. Когато бяхме малки играехме заедно в задния двор на къщата. Не си я спомням много. Нито косата, нито очите. Важното тогава бе, че и на нея и се играеше на пирати и й се катереше по дървета. Постоянно падахме. Не веднъж съм бил в болницата заради това. Може да се каже дори, че докторът ми е приятел. Вече е научил любимото ми меню и се старае да го предоставя когато му идвам на гости. В началото не бе така, но на 10 ми писна да ям грах и простичко му обясних, че ако не направи нещо по въпроса ще счупя телевизора в стаята. Той бе истински вехтошар и колкото, и старо да бе чудото, докторът предпочиташе да го остави. Нищо, че не работеше и дистанционното му нямаше копчета. Според него това били само подробности.
Но да се върна на въпроса.
- Да, може да се каже. От Италия съм. Не точно тази част, но предполагам, че пак се брои. - усмихнах се на момичето и отпих от кафето си. - Ами ти, Брук Дейвис?
Не можех да преценя дали ми изглежда като тукашна. Имаше нещо странно в нея. Нещо, което в момента, не знам защо, не можех да обясня.

by **Brooke Davis** Пет Юни 17, 2011 1:09 pm

Знаех точно какво си мислеше Каял. не исках да се бъркам в нечии мисли или живот, но не можех да си помогна. Чувах мислите му в главата си независимо дали исках или не. И така даже беше с всички хора в това кафене. Ето онзи там, седящ до момичето в началото на кафенето, си мислеше, дали ще може да я спечели по някакъв начин. А момичето до него пък се чудеше дали да използва трика да отиде до тоалетната, или трикът със закъснението. Погледнах ги и очите ми засияха с ослепителна светлина за част от секундата. Не привличаше никакво внимание, но ако някой ме погледнеше в очите, определено щеше да види отблясъка. Точно тогава момичето започна да казва това, което си мисли, а момчето я загледа доста учудващо. И сега следваше може би разбито сърце и момиче, чувстващо се ужасно виновно.
Следващата ми жертва бяха сладка двойка на съседната маса, които очевидно си прекарваха чудесно на първата среща. Да, но не за дълго. Очите ми отново светнаха по същия начин и момчето започна да се поти като прасе в сауна. Започна да трепери от притеснения и без да иска изля кафето си върху момичето. След това тръгна да 'и помага да се избърше, когато разля сервиза на сервитьорката върху нея.
Не можех да спра това, което всъщност съм. А аз бях алчна кучка, която ненавиждаше хората, заради изборът на Бог. Най - много ме дразнеше факта, че те се правеха на нещо повече от нас, а всъщност не бяха.
-Ами ти, Брук Дейвис? - Каял ме разсея и се обърнах към него, като очите ми върнаха нормалния си котешки вид и блестяха сами при отражение на някаква светлина.
- Аз ли? - казах и се засмях. - Може да се каже, че съм от всякъде. Постоянно съм на път и не се задържам много в един град. Иначе родом съм от Александрия, Египед. - усмихнах се и отпих от кафето си.
Да, част животът ми беше изграден от лъжи. Една голяма паяжина от лъжи, които започват да се преплитат и едвам намирам краят им или началото. Всичко, което казвах, когато не бях около демони, беше истинска лъжа. Лъжата стана вече част от живота ми и явно не можех да живея без да излъжа някой ангел или човек. Но наистина ми харесваше. Никой не можеше да познае кога казвам истината или кога лъжа.
Започнах да бъркам отново в кафето си. Обърнах се към Каял и му се усмихнах. Точно тогава ми звънна телефона и вдигнах.
- Да? - казах аз и чух до болка познат глас. - Какво искаш? - казах проснато. - Къде? - попитах. - Защо пък ми е да идвам там? - учудих се и отпих от кафето си. - Намери ли я? - попитах по - учудено. - Незабавно идвам.
Затворих телефона и станах от местото си. Оставих си кафето и парите.
- Амм.. Чао. - казах аз и излязох от кафето. Веднага се телепортирах в Александрия. Само някой да не ме бе видял как се телепортирам.

by Sponsored content

Caffe' Miani S.R.L.

Caffe' Miani S.R.L.

Re: Caffe' Miani S.R.L.

Re: Caffe' Miani S.R.L.

Re: Caffe' Miani S.R.L.

Re: Caffe' Miani S.R.L.

Re: Caffe' Miani S.R.L.

Re: Caffe' Miani S.R.L.

Re: Caffe' Miani S.R.L.