Cimitero di Baggio

Слънцето бързо залезе.Имах доста работа.Отидох на гробището,като започнах да оглеждам всеки гроб.Трябваше скоро да замина,макар й да не ми се искаше да оставя Джер и Джена се налагаше!Стигнах до една гробница.Бързо я отворих,като започнах да я оглеждам.Къде по - дяволите беше този проклет талисман!Сега трябваше и да претърсвам мъртъвци.

Днес беше ужасен ден! Мразех го, но все пак трябваше да направя това. Беше мой ред. Цветята не вирееха вечно. И разбира се, все някой трябваше да ги подмени с нови. Този път бях избрал червени рози. От белите на Франсис нищо не бе останало. Дали бе някой дъжд или от само себе си, бяха изчезнали. Нито стъбла, нито дори тръни. Затова мислех тези да ги оставя някъде настрани на сянка.
Докато вървях с розите странна гледка се разкри пред мен. Някой тършуваше из нечий гроб. И както виждах това едва ли бе негов роднина.
- Хей. Какво правиш там?

Изведнъж чух мъжки глас,който да ме пита какво правя там.Бързо се наведох,като извадих ножът,който винаги беше прикачен на глезена ми.Видях,че се приближава.Е поне в гробницата нямаше да види лицето ми,защото беше доста тъмно.Изключих фенерчето и казах:
- По - добре си продължавай по пътя,ако не искаш да се сбогуваш с живота си! - Бях приготвила ножът..така,че ако се приближи щеше да пострада.Отворих първият ковчег.

И тук ли вече не бе безопасно?! Честно, започвах да се отчайвам. На където и да се обърнеш - демони. Дано поне този път бе човек. Някой мафиот може би. Отдавна не бях срещал такива. Просто защото имах лошият късмет винаги да се натъквам на свръхестествени същества. Като миналият петък. Оказа се, че пощальонът е демон. Беше ми гадно, че го убих, все пак идваше всека сутрин, но нямаше какво друго да се направи.
- Мисля, че вие не преценихте добре ситуацията. - отвърнах уверено. Беше момиче. Гледаше в някакви ковчези. Тя се обърна, подразнена от думите ми и замахна с ножа. Е, пак ли?! Цветята бяха на земята. Бяха хубави. Жалко. - Ограбване на мъртъвци. Хм, не мисля, че бих ви пуснал така лесно, госпожице.
Засмях се, вадейки своя нож от задния джоб.

Е сега оставаше и да е демон!Всичко беше в колата ми в началото на гробището.Просто чудесно!Погледнах го проницателно и казах:
- Аз мисля,че не ви влиза в работата! - Видях,че и той извади ножа си.Не изпусках очи от него.Беше въпрос на време кой първи ще нападне..

Беше упорита. Няма лошо. В началото всички бяха така. Но да видим докъде ще продължава. Не исках да използвам оръжието веднага, без да съм разбрал още коя е. Но доколкото видях не ми изглеждаше, че търси скритите бонбони от Хелуин. Имаше нещо и не възнамерявах да я оставя тук да си рови из гробовете. Най-малкото защото тук бяха и братята ми. Донякъде бях длъжен да пазя тленните им останки, нали?!
- Не мога да се съглася. - засмях се, отстъпвайки назад. - Но ви предлагам алтернатива. Кажете ми каква е причината да сте тук и аз няма да използвам това. - повдигнах ножа във въздуха.

Погледнах го,засмях се и казах:
- А нека аз ви предложа нещо...вие си тръгвате,аз взимам това,което ми трябва и всички сме доволни. - Усмихнах се леко,като направих крачка назад и застанах до другия ковчег.Отворих го като светнах фенерчето.Огледах целият труп и казах:
- Къде по дяволите е!

Понякога нямаше полза от говоренето. Те винаги си правеха каквото си искат. Затова ги имаше и ловците. По някакъв начин трябваше да им се покаже, че не могат да взимат всичко, което поискат.
- Не можете да кажете, че не съм ви предупредил. - усмихнах се на момичето, но прибрах ножа обратно. Първо щях да пробвам още веднъж. Нямаше да я убивам, ако не е демон. Нека полицията се оправеше с хорицата.
Извадих малко шишенце от якето си и го пръснах към момичето. Беше светена вода. И в момента очаквах нещо да се случи...

Той каза,че не съм могла да кажа,че не ме е предупредил.Погледнах го,като повдигнах вежда.Той прибра ножа си и извади едно малко шишенце и ме наля.Погледнах го злобно и казах:
- И това,защо беше? - Повдигнах вежда.Погледнах го и казах:
- И ти ли си ловец?

Не беше демон, което определено бе добре. Но откъде знаеше за... хм, ловците. Може би и тя беше. Или поне така разбрах от отговорът й. Може би трябваше просто да попитам.
- Да кажем, че е така. - засмях се. - Ами ти? Не си демон. Съмнявам се и да си ангел с тези обири... Да не пропускам нещо?

Е явно беше ловец като мен..После ме попита,ами аз.Погледнах го и казах:
- Ловец..- Засмях се леко.
Е нямаше да му казвам,че съм търговец на окултни предмети,защото ловците и търговците не се разбираха много добре.Погледнах още веднъж към трупът,като забелязах нещо да блести.Бързо отместих дрехата и забелязах талисмана.Бързо го взех и казах:
- Да! Деветдесет бона в кърпа са ми вързани! - Казах тихо.

Деветдесет бона! Защо на мен никой не ми плащаше? Явно всичко опираше до късмет. Освен ако не...
- Кажи ми, че не си от "търговците"? - поклатих глава, прибирайки шишето обратно в якето си. Трябваше отново да сипя вода като се прибера. - Защото ако си ще се наложи да ми дадеш лъскавото нещо в ръцете си. - погледнах я съвсем сериозно. – Попринцип нямам нищо против търговията. Стига да не се продават талисмани и тем подобни. А доколкото чух цената това не е от най-обикновените боклуци.

Погледнах го и казах:
- Не съм. - Една фалшива усмивка се плъзна по лицето ми.После той каза,че ако съм ще трябва да му дам талисмана.Погледнах го,като светнах с фенерчето в лицето му и казах:
- И да кажем,че чисто хипотетично съм..как ще ме накараш да ти го дам? - Повдигнах вежда и се засмях.Загледах се в лицето му.Беше секси!Е поне беше тъмно и не виждаше моето и това ми беше преимущество.

Това ми бе достатъчно да знам, че е. Проклет понеделник. Ето защо го наричаха най-лошият ден в седмицата. Щеше да е хубаво просто да го зачеркнем - "Честит ви вторник!". Толкова ли беше сложно?!
- Имам си начини. А и повярвай ми, изобретателност също не ми липсва. - усмивката се появи на лицето ми. Отидох до вратата и докато се усети вече я бях заключил. Скрих ключа и седнах на земята. Имаше време. Аз бях търпелив. Щях да чакам колкото е нужно и това точно ме дразнеше. С демоните бе лесно. Измъчваш ги - те се предават и ти взимаш това, което искаш. Но тъй като тя бе човек не можех нищо да направя.

Той каза,че си имало начини.Видях самодоволната му усмивка.Изведнъж ме заключи.По дяволите!Само да изляза и щях да го убия на място!Усещах,че беше още там.Подпрях се на стена и казах:
- Мога да стая седмици наред затворена! - Засмях се леко.Светнах към пода.Тук някъде трябваше да има тунел!Огледах гробницата,като забелязах,че в пода имаше нещо,като очертание.Приближих се и видях изхода.Самодоволната ми усмивка се разля по лицето ми.Но с какво щях да го отворя.Бързо забих ножа,като ръцете ми бяха тежести бетонената плочка да се повдигне.Скоро успя.Погледнах надолу.Много,много не ми се влизаше,но това беше изходът.Започнах да лазя,като най - после видях,тъмнината навън.Излязох точно зад задната страна на гробноцата.Изтупах се.Белият ми потник беше се нацапал малко.Бързо превъртях ножа през ръце и застанах зад него.Клекнах,като опрях ножа да вратът му и казах:
- Е май плана ти не се получи а? - Надявах се да не се обърне и да види лицето ми,защото бях сигурна,че щеше да ме издаде на ченгетата.

Беше опряла ножа си в гърлото ми. Брей, впечатляващо. Може би трябваше да се внесе още малко мелодраматизъм. Някакво осветление. Звукови ефекти... нещо! Защото сега бе моментът на баса от пианото.
Бързо извадих пистолета, извъртях ръката й, така че сега аз да се окажа този, който командва.
- Признавам, че съм изненадан. Мислех, че ще ти отнеме повече време да намериш тунела, но съм грешал. - познавах мястото. Този проход навън не бе случайно поставен. Но не сега ще разкривам причините поради които е там. - А сега ми подай това, което взе вътре. Ще броя до три. И спокойно... аз броя бавно. - намигнах й, отдалечавайки се от нея. Исках да й дам място. - Сложи го на земята и бавно го плъзни напред.

Той бързо извади пистолет и избута ръката ми.После каза,че бил изненадан.Мислел,че повече време щяло да ми отнеме да намеря тунела,но сгрешил.След това поиска да му дам талисмана.Щял да брои да три и щял да ме застреля.То се отдалечи и каза да го сложа на земята и да го плъзна напред.Застанах точно пред него,като се усмихнах и казах:
- Не смееш! - Погледнах го с предизвикателен поглед.Направих още една крачка,като се опрях в пистолета.Бързо извадих от задния си джоб един пистолет и го насочих към него.Наистина ли мислеше,че ще дойда на гробищата без някой оръжия.Гробищата бяха пълни с ловци,то това си беше чисто самоубийство,ако не носиш пистолет.Погледнах го и казах:
- Сега остави пистолета!

Не знам какво ми стана, но изведнъж започнах да се смея. Много смели бяха тези човеци. И защо винаги си мислеха, че са толкова неуязвими?! Ако ми хрумнеше още на момента щях да натисна спусъка, но тъкмо ми бе станало забавно.
След истеричният смях от моя страна, отново върнах предишното си сериозно изражение.
- Скъпа, ако не искаш още от сега да си запазиш мястото тук, по-добре пусни пистолета. Търпението ми си има и граници и мисля, че ти ги преминаваш. - усмихнах се победоносно. Това винаги дразнеше противникът и аз честно казано нямах нищо против. - Давам ти последна възможност!
Беше красавица, не отричам, но сега трябваше да се концентрирам над друго.

Изведнъж той започна да се смее в истеричен смях.Изчаках го да се насмее и леко въздъхнах,като го погледнах.След това каза,че ако не искам да си запазвам място тук,по - добре да пусна пистолета.Търпението му имало граници и мислел, че аз вече ги преминавам.Давал ми последна възможност.Погледнах го с мили очички,като бързо избутах пистолета от ръцете му.Превъртях го през пръсти и казах:
- Сега или ще ме оставиш да си тръгна или още от сега трябва да си запазваш място. - Намигнах му,като му пратих въздушна целувка и бавно тръгнах назад,като сочех пистолетите към него и същевременно гледах да не се спъна в нещо.

Беше добра. И даже с малко повечко късмет сигурно щеше да се измъкне със талисмана си или там каквото беше. Само че днес късметът бе на моя страна, поставяйки камък точно до краката й. Колкото и да бе внимателна, нямаше как да го изпусне. И както прогнозирах се спъна и падна. Най-накрая. Сигурно за десети път днес чух да я оставя да си отиде с бъдещият моя бъдещ талисман.
Щом падна на земята, изпусна пистолета. Беше неволно. На всички се случваше. И точно това ми достави възможността да взема собственото си оръжие. Тя посегна към своето, но аз не й позволих да го вземе. Опрях пистолета в брадичката й и усмивката отново се появи на лицето ми.
- Не, не. - поклатих глава, взимайки талисмана. Наведох се по-близо до нея. - Благодаря ти много, скъпа. Няма да го забравя. - целунах я по челото и се изправих. Трябваха ми точно десет секунди и знаех как да си ги осигуря.
Стрелях на сантиметри от нея. Тя се уплаши и затвори очи. А аз използвах времето да влезна в колата си. След като видя, че съм прибрал оръжието си, палейки колата, тя взе своето и започна да стреля по колата ми. Даже мисля, че й счупи едното стъкло.
Но аз навреме успях да се измъкна, преди да ме е залепила за предното стъкло с някой от останалите си куршуми.

Спънах се и изпуснах пистолета.Той се възползва от възможността и взе пистолета,като го опря на брадичката ми.Той взе талисмана Наведе се към мен и ми благодари..нямало да го забрави.Целуна ме по челото,а аз го изгледах злобно.Той стреля,а аз затвори очи.След като ги отворих видях как се каква в колата си.Бързо взех пистолета,като започнах да стрелям по колата му.Щом се отдалечи.Бързо претърсих джобовете си.Добре,че винаги имах някакви дранкулки по мен.Отидох до колата ми.Като превъртях талисмана през пръсти и запалих колата.Трябваше да се изкъпа и да кажа на купувача,че съм го намерила.