Cafe' Vivian

Големи тъмни очила, стегнат кок и едно списание на масата, до голяма чаша кафе. Да...винаги когато идвам в нов град, първото нещо което правя е да посетя някое кафене. Каквото и да е.
Беше доста забавно, защото все още не ме бяха прибрали в някой полицейски участък. Е, добре де, не бях виновна, че трябваше да проследя двама души, за да се опитам да ги събера. И не бях виновна когато влязох с...как се изразиха полицайте?....А да - с взлом. И ми издействаха ограничителна заповед. Но накрая ги събрах, разбира се. Та какво казвах преди така грубо да се прекъсна? Аха... та значи беше доста добре, че все още не са ме хвърлили в някой затвор, което беше доста хубаво, ако се има предвид предишните ми срещи със закона.
Египет бе хубаво местенце и идеално за мен. Огледах се в опит да намеря някой с разбито сърце, но после се спрях. Все пак аз съм купидон, а не някаква вълшебница или нещо от тоя род. Така че нямах причина да започвам още отсега с работата си. Погледнах списанието и странните букви по него. Не беше трудно да разчета написаното, но бързо се отказах.
Изведнъж чух как вратата на кафенето се отвори и усетих нечие свръхестествено присъствие. Дългият ми престой на Земята бе притъпил донякъде инстинктите ми, но за съжаление не достатъчно.

Слънцето препичаше над Египет. Питате се какво пък прави Мафиотският бос на Милано в Египет. Ами отговора е прост: Нова мокра поръчка. Морена бе разбрала, че тук се подвизава богат клиент, купуващ оръжие от неин близък демон, но не си е платил. И какво правим? О, мисля, че вече знаете. Лиза не харесваше особено Страната заради горещината и мръсотията й, но пък какво толкова. Никога не е излишно да попътува малко повече. Александрия против всичките й очаквания обаче бе много приятен град. Елизабет бе облечена с къса, впита рокля и високи, черни обувки. Токчетата й се заравяха в прашните улици, но Лиза не забелязваше. Носеше черна шапка с огромна полумека козирка и бели очила. Беше си взела черно-бялата чантичка, за да е в тон. Понеже не й бе удобно да се разхожда с Браунинг нагоре-надолу по улиците, влезе в първото кафе, което видя. Поръча си айс-кола на бара. Седна на маса сложена до стената. От съседната я гледаше... купидон? Ай, стига бе. Само да не вземе да я сватоса с някой египтянин, че тогава щеше да стане лошо. Тя идваше тук само по работа все пак.

Аууу какъв късмет. Още първия ден попаднах на богинята на страха, а и според слуховете - един от основните мафиотски босове. Но все пак колко може да се вярва на клюките? Бях чувала доста неща и за самата мен, които изобщо не бяха близо до истината...както и да е.
Набързо осмислих възможностите и най-вече една по-основна - колко ли време ще ми отнеме да стигна до вратата, да я отворя и да изхвърча навън? Не много, ако имам късмет. А аз винаги имам късмет, да знаете.
Оправих очилата си и тръгнах да ставам, но се спрях. Не бях се срещала лично с богинята на страховете, а пък такава възможност не идва всеки ден, нали? Може пък да й взема автограф или нещо подобно. Тази мисъл ме накара да се усмихна и се изправих. Отидох до масата й, седнах на един стол и с усмивка казах:
- Какви неща стават при теб, а? Нещо ново?

Морена повдигна вежда.
- Познаваме ли се, мила?
Искаше й се като започва едно ново запознанство да изглежда нормално, защото малко й беше писнало от това всеки да знае всичко за нея. Е, да де. Тя знаеше коя е сладураната седнала на стола срещу нея, но все пак...
Рири протегна ръка през масата.
- Де Лавре. Морена де Лавре. - Какво? Ефекта си го биваше.
Определено магията на купидона се разливаше в тясното помещение и гъделичкаше околните. Чара на момичето беше като изящна балерина, танцуваща по масите.
"Браво, Луси." - помисли си Ри, докато преценяваше събеседничката си.