Каял Томас

Характер
Саркастичен, циничен и понякога нагъл. Това са първите качества, които ще видите при първата ни среща заедно. После ще разберете обаче, че в моят случай тези неща са добри. Странно, но е така. И наистина, ако имате късмет (доста ще ви трябва, повярвайте ми) може и да ви разкрия част от себе си. Това е толкова рядко явление, че мога да кажа, че хората, които ме познават истински се броят на пръстите на едната ми ръка. Но като се замисля всички от тях са мъртви, така че махнете ръката. Никой не остава. Това показва, че не мога да се доверявам. Хората са двулични. Винаги са били такива. Където и да отида. Каква ще е ползата и да им се доверя?! Ще си изпеят всичко стига да спасят скъпоценния си живот. Не ги виня. Аз също бих направил така. Но искам нещо повече. Някой, на когото да имам пълно доверие. Досега не съм го намерил, но не се отказвам.

История
Аз съм най-големият от петте деца на Брайд и Сюзън Томас. След това са Франсис, Джеймс, Хари и Мегън. Винаги сме били някак си задружни. Не само заради всички коледи, рождени дни и ваканции. А просто защото си приличахме. Всеки допринасяше с някаква малка част от характера си. И разбира се, не на последно място, ловът. Учеха ни още от малки на това как се държи пушка и кои куршуми за какво са по-добри. Можеше да искаме колело за рожденият си ден, но получавахме арбалет. Това бе то нашият живот.
Но бяхме щастливи. Много. Всеки си имаше причина. Джеймс просто обичаше ловът, Хари - татко, а Франсис и аз - Мегън. Тя бе още много малка, за да прецени какво става. Но и затова двамата решихме, че някой трябва да я пази. Имахме много врагове, които биха искали да я наранят.
И все пак щастието не трая за дълго. Демоните не бяха глупави. Знаеха къде живеем и скоро обединиха сили, за да ни затрият от картата на Австралия. Признавам, в това тяхно изпълнение бяха вложени много труд и усилия. Беше брилянтно. Успяха да намерят слабата ни точка и я използваха срещу нас. Всеки хукна в различна посока и започна сам да се бори за живота си. Винаги сме били заедно. Затова сега беше толкова трудно.
След година чух за смъртта на майка ми. Няколко месеца по-късно и за тази на баща ми. Братята ми се обаждаха при първа възможност щом изникнеше нещо. Постоянно се сменяха карти от телефони, хотели и така нататък.
Две години по-късно научих, че и Хари, и Джеймс са загинали. Били се срещнали близо до някакъв крайпътен мотел, където са ги причакали вампири. 22 срещу 2-ма. Борили са се и дори убили половината, но пак са били по-слаби. Погребението бе в старата ни къща. Тогава се видяхме за първи път от три години с Франсис и Мегън. И двамата бяха пораснали. Доста променени. Особено Мег. Вече бе на 16. В началото й бях предлагал да тръгнем заедно, но реши, че така ще е по-опасно и затова тръгна сама.
Сега сме само тримата. Всеки по отделно се оправя, изправяйки се сам срещу демоните си. Почти не поддържаме връзка. Само при много спешни случаи. Иначе не. Дори на празници. Отдавна приехме факта, че никога няма да е като преди.